Не ни разбирайте погрешно: ние не сме против удоволствията, а сме именно за тях. Амброуз Биърс определя аскета, като “слаб човек, който се поддава на изкушението да не се забавлява”, на това мнение сме и ние. Така че ние не сме срещу опиянението, а по-скоро срещу питието! Тези, които използват алкохола като средство за постигане на опиянение мамят себе си в стремежа си да усетят пълното обаяние на живота. Алкохолът, подобно на кофеина и захарта, играе ненужна роля в нашия живот. Жената, която никога не пие кафе не се нуждае от него рано сутрин, когато се събужда: нейното тяло произвежда необходимата енергия да я държи будна и свежа. Но ако тя започне да пие постоянно кафе скоро нейното тяло ще остави тази роля за кафето и така тя става зависима от него. Така и алкохолът изкуствено създава временни моменти на задоволство и релаксация докато постепенно поробва нашия живот и не станем напълно зависими от него.

Спомням си времето, когато всяка вечер се събирахме с приятели и си купувахме нещо за пиене. Така неусетно се стигна до момента, когато осъзнах, че вместо да се питаме “Какво ще правим тази вечер?”, ние се питахме – “Какво ще пием тази вечер?” Вместо да развиваме физическите, умствените и креативните си умения, за да освежим живота около нас, ние прекарвахме времето си по възможно най-деградивния и безсмислен начин. А на всичко от горе -трябваше и да търпим отвратителния махмурлук, парализиращ дните след пиянските ни нощи.

Ако някои трезви хора в днешното общество не изглеждат толкова безразсъдни и “безгрижни”, колкото своите пияни дубликати, то това е чиста случайност. Тези пуритани живеят по същия начин в свят, където алкохолизмът на техните другари (както капитализма, йерархията и нищетата) е изсмукал всичката магия – единствената разлика е само, че те са толкова самоотричащи се, че да откажат дори и фалшивата магия на духа от шишето. Но ако се вгледате добре ще забележите, че има и други “трезви” индивиди, чиято ориентация към живота би се описала най-добре като възторжена и омайваща. За тези хора – за нас – животът е постоянно празненство, което не се нуждае от обсъждане и от което не ни трябва почивка. Алкохолът, подобно на анти-депресантите и другите медикаменти за контролиране на съзнанието, чрез които Големият брат натрупва огромни състояния, се използва за лек и замества необходимото симптоматично лечение. Той премахва страданието от тъпото и сиво съществуване за няколко часа, но после то се връща удвоено. Той не само възпира позитивните дейности, които биха се насочили към същината на проблема с нашата безнадеждност – но той дори ги ликвидира, като все повече енергия се фокусира върху процеса за постигане и възстановяване от пияното състояние. Алкохолът е един вид клапа за налягане, която отпуска напрежението докато същевременно подържа системата, която го поражда.

В търсенето ни на здраве, щастие, смисъл в живота, ние прибягваме от една панацеа (универсално лекарство) към друга – виагра, витамин C, водка – вместо да подходим разумно и да разгледаме проблемите в техните социални и икономически корени. Това продуктово-ориентирано съзнание е основа за нашето отчуждено консуматорско общество: ние не можем да живеем без да консумираме продукти! Опитваме се да си купим отмора, развлечение, самоувереност, приятелство – днес дори екстаза се продава под формата на хапче! Искаме екстаза да е начин на живот, а не отравящ живота алкохолидей.

“Животът е гаден – Напий се!” е главния аргумент, който чуваме постоянно от устата на нашите господари, а след това дори сами го произнасяме, за да увековечим несъществените и ненужни истини, за които той се отнася. Но ние повече няма да прибягваме до него!

Не на напиването – да на опиянението!

ТРЕЗВЕНОСТ И СОЛИДАРНОСТ

От съществено значение е да не допускаме нашите предпочитания да служат като претекст да се смятаме за по-висши от другите, имащи различен избор, като при всеки избор за начин на живот, било то на скитник или на работник в преуспяваща фирма, въздържането от алкохол понякога може да се обърка и възприеме като крайна цел, а не като средство. Единствената стратегия да споделиш добри идеи, които неизменно успяват, е чрез силата на примера – ако покажеш, че твоята трезвеност е наистина енергична, възторжена, весела и задоволяваща, то тези, които искрено желаят подобни неща, ще се присъединят. Да съдиш хората за решения, които влияят единствено на тях, е както глупаво и безсмислено, така и недопустимо за всеки анархист – да не говорим, че по този начин ти ги отблъскваш и те най-вероятно не биха експериментирали с предложените от теб решения.

И така стигаме до въпроса за солидарността и общността с хора, употребяващи алкохол и други наркотици. Считаме, че това е въпрос от изключително значение. Особено в случаите, когато тези хора се борят да се освободят от нежелани зависимости, тогава солидарността и оказването на необходимата помощ е от първостепенно значение. Така във всеки един случай трябва да се запитаме следното:

дали приемаме нашата позиция, така че просто да се чувстваме по-висши от другите или защото наистина желаем да дадем подходящи и достъпни алтернативи? Освен това, повечето от нас, които не са зависими, трябва да са благодарни на тази си привилегия; това в същото време ни дава и по-голяма отговорност да бъдем по-добри съюзници на другите, нямащи такива привилегии и късмет. Нека уважението, скромността, достъпността и чувствителността са качествата, които ще подхраним в нас, а не себе-праведността и гордостта. Не на сепаратистката трезвеност!

И все пак, какво бихме правили ако не ходим на барове, партита, ако не поркаме на пейките в парка или на канапето пред телевизора?

Нещо различно, нещо друго!

РЕВОЛЮЦИЯ!

Социалното въздействие на обществената зависимост от алкохол е не по-малко важна от нейните психични, здравни, икономични и емоционални ефекти. Пиенето стандартизира нашия социален живот, като окупира и малкото ни останало свободно време, незаето от работа или училище. Алкохолът “ни поставя на място”, както пространствено – във всекидневните на нашите домове, в коктейлните зали и барове, така и психически – самоокайвайки се за тежкия живот с чаша ракия пред телевизора. Много често, когато някои от нас намерят пролука в системата, алкохолът е там, пречейки им да се освободят, убивайки времето и ентусиазма им, запълвайки отворените възможности за промяна. Но веднъж освободени от тази рутина, от този порок, ние бихме открили множество други начини, по които да си прекараме времето, да се забавляваме и да вложим енергията си в действия, чрез които да срутим тази система на отчуждение. Разбира се не отричаме, че пиенето може и да е част от позитивни и предизвикателни социални взаимоотношения. Алкохолът отпуска хората и им дава кураж да се сближат с други, харесвани от тях, индивиди. Проблемът е в това, че неговата централна роля в днешните взаимоотношения и социализация, неправилно го представя като пререквизит за тези взаимоотношения. Това скрива факта, че ако желаем, ние пак бихме могли да създадем същите взаимоотношения и на трезво, с нищо повече от нашата изобретателност, честност и смелост. Действително без тези неща, нищо съществено не би се случило, а притежавайки ги, никакъв алкохол не ни е необходим.

Никакви коктейли освен “Молотов”! Да не забъркваме нищо друго освен неприятности за всички господари!

ПС: Този текст представя мнението само на тези, които в момента са съгласни с него, а не на целия Катарзис колектив. Някои от нашите хора, които вършат важни и полезни неща, най-вероятно се напиват някъде, докато ние пишем този текст – и ние нямаме проблем с това!

хКАТАРЗИСх