Генното инженерство (ГИ) за първи път попадна в полезрението на обществеността от страните на Европейския съюз (ЕС) през 1996 г. с първия внос на генно изменена (ГИ) соя от САЩ чрез транснационалната корпорация (ТНК) Монсанто. Като следствие на изразената от участниците в кампании и от обществеността загриженост, както и от Европейското законодателство в полза на етикетира-нето, индустрията се видя принудена да действа чрез сегрегация (отделяне) на ГИ от не-ГИ продукция.
КАК СЕ ПРОДАВА ПРОДУКТ?Продаването от страна на повечето компании става във връзка с даден продукт или марка, чрез която те продават имиджа си по начин, по който те желаят да бъдат възприети. Това нещо, познато като маркетинг, се подчинява на концепцията за търсенето и предлагането. Докато тези, които проповядват в полза на маркетинга, твърдят, че консуматорите купуват само това, което те искат и от което се нуждаят, то критиците му се позовават на психологичните техники използвани при маркетинга, където потребителските изисквания са така поставени, че компаниите да са способни да развиват нови продукти и пазари. “Изследване на Ценности” е вид маркетингово изследване, развито през 90-те и се ползва от политици, като например бившия британски премиер Тони Блеър. Такова изследване изучава ценностите на хората, след което добитото познание се ползва, за да се продават определени продукти. Това е техника, която задълбава в онова, което мотивира хората да действат по определен начин и го пренася върху т.н. “консуматорско общество.”
По този начин маркетингът и техниките за продажба се превръшат в основни движещи фактори, стоящи зад масовата “консумативност”. Например, група от експерти по безопасността и здравеопазването, оценяваща ефикасността на дадени лекарства на френския пазар установява, че една четвърт от предписаните лекарства въобще не действат. Това се приписва на засиленото лобиране и маркетинг от страна на фармацевтичните компании (много от които активни и по отношение на ГИ), което прави възможно пропуските в механизмите на властта да остават нерешени с години и в резултат тези лекарства да се предписват от лекарите.
КАК СЕ ПРОДАВА ИМИДЖ?Връзките с обществеността (или Пи Ар - Public Relations, PR) са средство за продажба по специфичен начин на имиджа на дадена компания като цяло. Според Economist Magazine (UK) корпорациите изнасят на преден план PR, вярвайки, че чрез екстензивно корпоративно рекламиране тяхната компания ще стане много богата и важна. На PR още се гледа и като на удобно средство за бързо постигане на доброто име на дадена корпорация /журналисти, политици, активисти и общественост/. В частност, PR се възприема като мярка за степента на “ваксиниране” на ТНК срещу евентуални твърдения за увреждане на околната среда или нарушаване на правата на човека. Много трудно е обаче да се извършва наблюдение над дейността на PR, като се имат пред вид множеството форми на нейното проявление, като например спонсориране на благотворителни акции или издаването на безплатни вестници и книги за деца, за да се представи даден продукт, както е например с ГИ продукти.
CORPORATE GREENWASH“Грийнуош” - буквално зелена промивка - представлява ловка PR-практика, използвана от корпорации, чиято дейност е вредна по отношение на околната среда.
“грийнуош и съюзените с него политически технологии променят възприятието за дадена политика (или институция, или консуматорска дрънкулка, или каквото и да е) чрез поставянето ѝ в рамки и “артикулирането” ѝ с идея, имидж или вярване, които ние дълбоко ценим”. След първата употреба на този термин от преди повече от 10 г. грийнуош напоследък се включва в съкратения Оксфордски английски речник като отнасящ се до “дезинформация, разпространявана от организации, желаещи да се представят с имидж на отговорни за околната среда.”
Към грийнуош се добавят и награди за заслуги в защита на околната среда. През май 1998 г. Монсанто получи наградата “Да наследиш Земята” от името на колежа в Кънектикът (САЩ) за осъзната спрямо околната среда бизнес-практика. Тази годишна награда се дава на компании, които “комбинират дейности в услуга на околната среда със своята работна дейност, продуктивност и печалби”. Монсанто бе наградена за високодобивното си фермерство, в което тя “осигурява необходимата храна, като в същото време запазва естествената среда за биоразнообразието”. Президентът на колежа похвали Монсанто, казвайки: “Усилията на 22 000 души от Монсанто показаха лидерството и ангажираността на компанията за здравословна околна среда.” “Награди като тази спомагат да се разграничи, накъде се опитваме да вървим”, каза Тоби Мофет, вицепрезидент по международните и правителствени дела на Монсанто и добави: “Ние се борим, за да покажем, че съществуват ценности, които могат да се добият чрез правенето на това, което е правилно. Ние трябва да доведем хората до самодоволност и се нуждаем да завършим това по път, съпроводен с грижа за околната среда.
Бизнесът и връзките с обществеността (PR) са всъщност едни от най-бързо растящите видове индустрии, представени на глобалния икономически пазар, за да посрещнат заплаги, като например професионални съюзи, потребителски организации или групи, защитаващи околната среда. Правителствата и корпорациите разчитат все повече на гъвкави и умели кампании за PR - че нашите корпорации "изхранват света".
Грийнуош понастоящем “се разгърна”, за да включи и “диалог” с опонентите си, за да избегне нежеланото излагане пред медиите. Така той започва да става “превантивен” там където кризата в комуникациите, идваща като следствие от медийно излагане на корпоративните дейности, е била “изцерителна.” Тактиката на такива инициативи за диалог бе определена от PR-специалистите като средство за поразя-ване на активистите чрез “изолация” на радикално настроените, чрез “култивиране” на идеалистите и “образоването” им в това да станат реалисти, които могат да споделят възможността за съгласие с индустрията.
ГРИЙНУОШ У НАС
За да направят ГМО-технологията приемлива, бизнесът и държавните елити, твърдят, че тя ще реши проблемите със световния глад. Те твърдят, че въвеждането на ‘биотехнологиите’ ще доведе до огромно повишаване на добивите на храна, която (неясно как точно) автоматично ще достигне до гладуващите хора на планетата. Няма съмнение, че имаме огромен проблем със изхранването – близо половината от населението на Земята има огромен проблем с глада и той става все по-тежък. Преди две години имаше скок в цените на основните хранителни продукти и това доведе до хранителни бунтове по цял свят. Ако наистина Монсанто могат да изведат човечеството от дълбоката хранителна криза, то тогава не си ли струва да поемем известните здравни рискове и да делегираме правото си на храна на Монсанто? Разбира се спасяването на неизброими човешки животи би било несравнимо по-ценно от потенциалните здравни рискове от употребата на ГМ. Но може ли да се вярва на твърдението на едрия бизнес?
Винаги, когато една корпорация извърша нещо ужасно, тя започва да хвърля големи средства за еко/социални PR кампании, твърдящи, че фирмата прави точно обратното на това което наистина се случва. Например, когато една корпорация унищожава джунглата, тя започва да прави пропаганда за това как всъщност се бори за запазването на вековните гори. Когато бизнесът излага човешкия живот на риск, то той започва да твърди, че всъщност се интересува единствено от намаляването на риска за човешкия живот. Това е много популярен трик, когато става дума за еко теми се нарича грийнуош. Примери за това в България са WWF и бизнес-организацията Gorichka.com.
Те твърдят, че са зелени, но участват в конференции организирани от Дънди Прешъс Металс и Икономедия. Дънди от много години се опитват да вкарат употребата на цианиди в добива на ценни метали в България, но срещу тях има огромна съпротива. Преди няколко години имаше огромни блокади на местни хора против Дънди, тогава фирмата плати на мутри, които се опитаха да убият един човек и се биха с хората по барикадите, а ченгетата си затвориха очите. МВР каза, че не е имало такова нещо и че човекът сам се е наръгал десетина пъти в сърцето поради лични проблеми. Всъщност WWF участват в грийнуош PR кампании не само в България. Te са популярни с това в цял свят и поради тази причина са мразени от почти всички природозащитници. Има огромно многообразие в този тип пропаганда, тя се употребява от държавни и бизнес елити, заедно, с някои големи НПО-та (като WWF, също Oxfam, Greenpeace и други) по цял свят с цел да обърква хората. Точно за това трябва да сме много мнителни, когато някоя корпорация започне да говори колко е загрижена за доброто на хората и природата, че дейността й е ‘социално отговорна’, ‘зелена’, ‘устойчива’.
ПРОБЛЕМЪТ С ГМОЕдрият агробизнес, корпорациите, които имат ГМ патенти и държавните елити, които ги подкрепят, твърдят, че огромните им печалби са само страничен ефект от алтруистичната им мисия за спасяване на гладуващия свят. Но защо има толкова гладни хора? Едно от обясненията е квазифашисткото – има ‘прекалено много’ хора на Планетата (виж задължително тук за пояснение). Това, разбира се, логично довежда до фашисткото ‘решение’ – комбинация между евгенистична и геноцидна политика за унищожение на ‘излишните’ човешки същества. Разбира се, според квазифашистите, ‘излишни’ винаги са бедните, отритнатите, потиснатите, маргинализираните, живеещите в гета, лишените от право на глас.
Всъщност в момента има достатъчно храна на планетата, но докато 1/3 от населението боледуват от преяждане, друга 1/3 умират от глад. Разпределението на храната е несправедливо, а огромни количества храна се изхвърлят. Тоест лиспата на технологичен прогрес не е причината за световния глад. Всъщност през последните 30-40 години виждаме едновременно въвеждането на нови агротехнологии и повишаването на процента на недохранените. Твърденията на Монсанто, че ще изхрани човечеството не са от вчера, те твърдят това от над 10-15 години. Комерсиализацията на ГМО не е спирало да се покачва през последните 10-15 години, но и процентът на гладуващите също не е спрял да се нараства.
Тук не заставам на някаква антиразумна, антитехнологична, примитивистка позиция. Но трябва да разберем, че технологичният прогрес не върви само в една посока. Има много различни пътища и възможности за технологичен прогрес. Различните технологии облагодателстват различни хора. Патентоването на гени и 'биотехнологиите’ като цяло облагодетелстват едрия агробинзес (като Монсанто). Но, от както са комерсиалзирани, повечето хора на Земята са изгладнели. В същото време не се оставя пространство за развитие на технология, която може да е по-справедлива, по-социална и по-екологична. Това означава, че не трябва да сме против технологията и прогреса като такива, а да сме ЗА технологията, която е по-справедлива, по-социална, която дава повече свобода на всички хора. Технологията, която НЕ е в интерес само на елитите, а Е в интерес на цялото човечество…. звучи малко патетично, но си е така и е важно да го разберем.
Нещо много важно има тук. Бизнесът не създава гените, които патентова. Корпорациите ги взимат от природата и после имат право на собственост на всичко, в което гените се намират. Без значение дали са попаднали там случайно, от трансвидово генетично прехвърляне, замръсяване или каквото и да е. Тоест те патентоват и приватизират генетичното наследство на човечеството. Едно общочовешко благо (постиженията на природата, самата еволюция) се прехвърля в ръцете на шепа хора. По този начин агробизнесът започва да контролира хранителната система като печели, без реално нищо да прави, а заради тях супер много хора си губят поминъка и буквално гладуват.
Хората гладуват, защото нямат достъп до храна: прекалено бедни са, за да могат да си я купят, а в този момент им се отнема достъпа до земята, от която могат сами да си я произведат. (Примерно, когато банката, от която са взели заем за семена, който не могат да върнат им я конфискува.) Агробизнесът изслелва дребните земеделци, индустриализирайки земеделието с цел повишаване на печалбите. Бившите селяни трябва да се местят в ултра бедни предградия-бидонвили. Според ООН до 2020 2 млрд. души ще живеят в такива гетоизирани градове-квартали. Патентоването на семенета (което значи приватизация на самия живот) е един от способите за отнемане на достъп до земята. Разпространението на патентовани сортове означава това, че селяните трябва да плащат всяка година на едрия бизнес и нямат право да запазват семената си. Също и средно-големи земеделци не могат да издържат на натиска и биват принуждавани да плащат на Монсанто или да загубят поминъка си, дори когато гени, патентовани от Монсанто, попаднат в земята им от случаи на ГМ замърсяване.
Това е и причината най-голямата глобална организация на дребните фермери – Via Campesina, да се обявява против агробизнеса, против корпорации като Монсанто и против политическите елити (като Г8, Г20, СТО, ФАО и други) които легитимират целия този процес на присвояване на глобалната хранителна система от шепа олигарси. Via Campesina смятат, че единственото решение на разрастналите се екологични и социални проблеми не е повишаването на властта на агробизнеса. Проблемите идват от прекаленото количество власт, което агробизнеса има. Според тях изходът е в ръцете на кооперативното дребномащабно земеделие и на нормалните хора, които трябва да си върнат контрола над изхранването на планетата. Те смятат, че храната трябва да е човешко право, а не да зависи от добрата воля на шепа мегакорпорации, преследващи икономическата печалба.
НАШИТЕ КОРПОРАЦИИ ТЪРСЯТ НАЧИНИ ЗА “ИЗХРАНВАНЕ НА СВЕТА”.
Монсанто, която е американска ТНК с дълга история на химическо производство и увреждане на околната среда, се премоделира от “Химическа компания Монсанто” в “Компания Монсанто”, а по-късно в “Монсанто - храна, здраве, надежда”.
През лятото на 1998 г. същата ТНК разгърна масирана рекламна кампания във Великобритания, Франция, Европейските страни, където тя възприемаше обществе-ното мнение като особено застрашаващо нейните пазари. Монсанто буквално инвестира един милион английски лири за рекламната си стратегия в ОК и още един и половина милиона английски лири във Франция. Монсанто направи следните заявления:
Компанията Монсанто е създадена през 1901 г. Първият продукт на корпорацията е изкуственият подсладител захарин. През 20-те години на ХХ век Монсанто се разраства и започва да произвежда основни индустриални химикали. По време на Втората световна война Монсанто подпомага научни изследвания върху урана за Проект Манхатън, които допринасят за създаването на атомната бомба. Монсанто продължава да разработва ядрена апаратура за американското правителство до края на 80-те години. Още през 40-те Монсанто става водещ производител на синтетични влакна и пластмаси, включително и полистирен – който е на пето място в списъка на американската Агенция за опазване на околната среда (АООС) на химикали, чието производство води до изцяло опасни отпадъци. От 40-те насам Монсанто е една от десетте най-големи американски компании в химическата промишленост.
След Втората световна война Монсанто става първенец в използването на химически пестициди в селското стопанство. Нейните по-важни агрохимически продукти включват хербицидите 2, 4, 5-T, DDT, Lasso и Agent Orange, който е широко използван като дефолиант от американското правителство по време на Виетнамската война и за който по-късно е доказано, че е силно канцерогенен - Agent Orange, произвеждан от Монсанто има нива на диоксини много по-високи от тези на произвеждания от компанията Dow Chemicals – другият основен снабдител на Agent Orange за Виетнам. Това прави Монсанто основен защитник на хербицида в съдебното дело от ветераните от Виетнамската война в САЩ, които били изправени пред огромен брой симптоми на инвалидност поради излагане на Agent Orange. Вътрешните записи на Монсанто показват, че от Монсанто са знаели за проблемите, до които води заразяването с диоксини от Agent Orange, когато са го продавали на американското правителство за използването му във Виетнам.
Agent Orange заразява повече от 3 милиона цивилни и военни и около 500 000 виетнамски деца са били родени с деформации, породени от използването на Agent Orange. Това води до исканията Монсанто да се се подведе под отговорност за военни престъпления. Не са изплатени никакви компенсации на цивилните виетнамци, въпреки че са изплатени някакви обезщетения на американските ветерани. Според Уилиям Санджур, ръководител на отдела за токсични отпадъци към АООС, „на хиляди ветерани са отказани помощи“, защото „изследвания в Монсанто показват, че диоксинът (този, намерен в Agent Orange) не е канцерогенен за хората“. Колеги от АООС откриват, че от Монсанто са фалшифицирали данните от своите изследвания. Санджур казва: „Ако изследванията бяха проведени правилно, те щяха да стигнат до точно обратния резултат“.
Успехът на хербицидите Lasso обръща борбата на Монсанто и селскостопанския отдел и докато Аgent Orange е забранен в САЩ и Lasso отнася толкова много критики, Монсанто усъвършенства своя хербицид „Раундъп“ (с активна съставка глифосат) като заместител. Производството му започва през 1976 г. и спомага за превръщането на Монсанто в най-големият производител на хербициди.
Успехът на Раундъп съвпада с признанието на изпълнителните директори на компанията, че има нужда от радикална трансформация на компанията, която вече е изправена пред все по-голяма заплаха. Според скорошен доклад от Доминик Глоувър, „От Монсанто са си спечелили много незавидна репутация като основен производител на диоксини и полихлорни бифениди (PCB) – и двете са замърсители на околната среда и представляват сериозен риск за нея и за човешкото здраве. Съдебните дела и компенсациите за щетите върху околната среда започват да пречат на крайната цел на Монсанто, още повече има реален страх, че една сериозна грешка може да доведе до фалита на компанията“.
Този страх е бил на място. През 80-те години Монсанто е била нападната чрез поредица съдебни дела. Била е една от компаниите, включени в споразумението за 180 млн. долара от 1985 г. с ветераните от войната във Виетнам, изложени на Agent Orange. През 1991г. Монсанто е глобена 1,2 млн. долара за опит да прикрие изпускането на заразени отпадъчни води. През 1995 г. е наредено на Монсанто да плати 41.1 млн. долара на компания за управление на отпадъци в Тексас, поради притеснения за изпускането на опасни отпадъци. През същата година Монсанто е на пето място измежду американските корпорации в списъка на АООС за токсични отпадъци, защото изпуска 168 млн. кг. токсични химикали във въздуха, земята, водата и почвите.
През 1997 г. сиатълският вестник „Таймс“ съобщава, че Монсанто са продали 6 000 тона замърсени отпадъци на компании за тор в Айдахо, които са съдържали канцерогенния тежък метал кадмий.
Тогава през 2002 г. вестник „Уошингтън Поуст“ публикува статия, озаглавена „Монсанто крили десетилетия замърсяване, PCB наводняват град в Алабама, но никой не разбира“. Монсанто започва производството на PCB в САЩ през 1929г. PCB са смятани за индустриални химикали-чудо – масло, което не гори, което не се разлага и което има безброй приложения. Днес PCB са известни като една от най-опасните химически заплахи на планетата.
Монсанто произвежда PCB повече от 50 години и те фактически присъстват навсякъде в кръвта и тъканите на хората и на дивите животни по целия свят. В наши дни производството на PCB е забранено и някои експерти твърдят, че не трябва да има никакви допустими стойности на PCB, позволени в околната среда. АООС твърдят, че „е доказано, че PCB причиняват рак, както и множество други нежелани ефекти върху имунната система, репродуктивната система, нервната система и ендокринната система“. Но има доказателства за широко разпространено замъряване от PCB и подобни химикали още от 1965 г. и вътрешни доклади на компанията показват, че от Монсанто са знаели за опасността от PCB от много отдавна. Например, тестовете за токсичността на ефектите на два PCB през 1953 г. показват, че всички плъхове, подложени на влиянието им, са увредени, а повече от 50% умират. Експерти в компанията са били убедени, че полихлорните бифениди (PCB) на Монсанто са отговорни за замърсяването и затова през 1953 г. тя създава комитет, който да прецени какви са възможностите. В доклад показан само на 12 човека, но появил се в съдебно дело през 2002 г., Монсанто признават, че „доказателствата, които показват постоянството на тези съединения и тяхното присъствие като остатъчни в околната среда, е несъмнено. Общественият и правен натиск да се унищожат PCB, за да се предотврати глобално заразяване, е неизбежен“. Доклади на Монсанто видяни от вестник „Гардиан“ показват почти паника. Получателят на един от докладите пише: „Решаването на този въпрос е крайно необходимо. Какво трябва да направим? Алтернативите: да излезем от бизнеса и да продаваме PCB, докогато можем; да се опитаме да останем в бизнеса и да произвеждаме алтернативни продукти“.
Проблемът е изключително сериозен в град Анистън, Алабама, където са изпускани огромни количества PCB от местната фабрика на Монсанто, а това означава, че жителите на града са приели количества хиляди пъти над нормата. „Уошингтън Поуст“ съобщава, че „повече от 40 години, докато Монсанто произвежда забранените индустриални охладители познати като PCB в местната фабрика, компанията рутинно изпуска токсични отпадъци в малка река на запад от град Анистън и изхвърля милиони килограми PCB в отходните ями. Хиляди страници с документи от Монсанто – повечето от които с предупреждения като „КОНФИДЕНЦИАЛНО: Прочети и унищожи“ – показват, че в продължение на десетилетия, корпоративният гигант е прикривал това, което е вършил и което е знаел“.
Кен Куук от Работна група за опазване на околната среда твърди, че ако се позовем на публично оповестени документи на Монсанто, компанията „е знаела истината от самото начало. Те са лъгали. Те са криели истината от своите съседи.“ Записка от Монсанто обяснява тяхното оправдание: „Не можем да си позволим да изгубим нито долар от бизнеса.“ Накрая компанията е обявена за виновна за деяние „толкова скандално в своята природа и толкова екстремно, че да премине всички граници на благоприличие и да бъде считано за отвратително и напълно нетърпимо в едно цивилизовано общество.
Но докато делото за замърсяване в Анистън влезе в съда, Монсанто вече са успели да прехвърлят старото ядро на бизнеса си в нова компания, наречена Solutia. Въпреки че Монсанто и Solutia в крайна сметка се съгласяват да платят 600 млн. долара, за да уредят исканията на повече от 20 000 жители на град Анистън, компанията Монсанто вече е преобразила себе си като компания за селскостопански биотехнологии.
Solutia е създадена като прикритие на Монсанто, за да може Монсанто да й преотстъпи милиардите долари, дължими като компенсации за щетите нанесени върху околната среда и други задължения за предишните им действия – задължения, които по-късно принуждават Solutia да обяви фалит. Според говорител на Solutia, „(Монсанто) по някакъв начин подбра само най-печелившите елементи и остави като подарък за сбогом 1 милиард долара дълг и разходи за околната среда и съдебни дела“. Някои акционери пред фалита твърдят, че Solutia е създадена чрез измама и винаги е била обречена да понесе финансовата тежест на задълженията на Монсанто.
Ключът към преобразяването на Монсанто в компания за биотехнологии е успехът на хербицида Раундъп. За няколко години от представянето на продукта през 1976 г., той е бил предлаган в 115 страни. Според Глоувър „Продажбите скочили с 20% през 1981 г. и докато компанията увеличавала производството Раундъп се превърнал в най-печелившия продукт (Монсанто 1981, 1983) … Скоро той става единственият най-важен продукт в селскостопанския отдел на Монсанто, който допринася за около 20% от продажбите и за около 45% от оперативните приходи на компанията всяка година в края на 80-те години и началото на 90-те. Днес глифосатът остава най-продавания хербицид“.
До 1990 г. с помощта на Раундъп, селскостопанският отдел на Монсанто значително превъзхожда химическия като оперативни приходи и несъответствието се увеличава. Но както отбелязва Глоувър, докато такива блокбъстър продукти отприщват фонтани от приходи, те също така създават и неудобна зависимост от търговските успехи на само един продукт. Ръководството на Монсанто е знаело, че последният патент, защитаващ Раундъп в САЩ – неговия най-голям пазар – ще бъде валиден само до 2000 г. и така ще се освободи място за евентуални конкуренти. Компанията спешно се нуждаела от стратегия, чрез която да преговаря за преодоляването на това препятствие и да удължи ползотворния живот на тази златна мина.
На биотехнологията започва да се гледа не само като на ценно допълнение към химическата технология на Монсанто, но и като на начин, по който да позволят разрастването й в селското стопанство и подсигуряване на златната мина. Това води до продажбата на бизнеса с пластмаси от Монсанто на Байер през 1996 г. и до продажбата на нейните фабрики за фенилаланин на Great Lakes Chemical Corporation (GLC) през 1999 г. Много от останалите химически отдели са прехвърлени към Solutia през 1997 г., както вече отбелязахме. Това помага на Монсанто да разграничи себе си до някаква степен не само от пряката финансова отговорност за историческото ядро на бизнеса си, но и от противоречивото производство и замърсяването.
През 2000 г. тогавашното Монсанто изплува от множество транзакции, включително и от временното сливане на компанията с Pharmacia, юридически различна корпорация от Монсанто, която съществувала от 1991 г. до 2000 г. Това се случва въпреки факта, че и двете компании Монсанто споделят не само едно и също име, но и един и същи централен офис близо до Сейнт Луис, Мисури, както и много от изпълнителните директори и други служители, без да споменаваме, че споделят и голяма част от задълженията от техните предишни дейности.
Когато Монсанто се превръща в компания за биотехнологии, нейните изпълнителни директори имат възможността да й създадат ново описание. Те започват да разработват генното инженерство като новаторска технология, която може да допринесе за изхранването на гладуващия свят. За изпълнителния директор на Монсанто, Роб Фрейли, който е шеф на изследователския екип за молекулярна биология, се говори че е увеличил потенциала на генномодифицираните култури в компанията като уникална възможност за Монсанто да доминира в една изцяло нова индустрия. По този начин може да се опита да пожъне монополни успехи, подобни на Майкрософт. Но, според Глоувър, „по-земната цел на изпълнителните директори относно генното инженерство е, че то предлага най-добрата перспектива за опазване на търговския живот на най-важния продукт на Монсанто, а именно Раундъп, поставен пред предизвикателствата, които Монсанто ще срещне, когато патентът за него изтече“.
Монсанто по-късно постига това чрез въвеждането в културите на гени, които са резистентни към глифосат (активната съставка в Раундъп). Това означава, че фермерите могат да пръскат Раундъп по своите култури като пестицид, дори по време на вегетационния период, без да увреждат растенията. Това позволява на Монсанто „значително да разшири своя пазар за Раундъп и, по-важното, да си помогне в преговорите за срока на своите патенти за глифосат, от които зависи голяма част от приходите на компанията“. Със своите генномодифицирани култури толерантни към глифосат Монсанто успява да запази своя дял от пазара на глифосат. Използва маркетингова стратегия, която свързва патентованите „Раундъп Реди“ семена с продължаващите продажби на Раундъп.
Въпреки че първите биотехнологични продукти на Монсанто не са генномодифицирани култури, а противоречиви генномодифицирани лекарства за крави, хормон за растеж за едрия рогат добитък, наречен rBGH или rBST, корпоративната стратегия на Монсанто я води до това за първи път да придобива компании за семена. През 90-те години Монсанто харчи 10 млрд. долара, за да изкупува компании за семена по целия свят – този натиск продължава и до днес. От Монсанто купуват например Holden’s Foundations Seeds, Seminis – най-голямата компания за семена в света, непроизвеждаща соя или царевица, холандската компания за семена De Ruiter Seeds, както и голямата компания за семена за памук Delta and Pine. Като резултат,
Монсанто в момента е най-голямата компания за семена в света, отговаряща за почти една четвърт от световния частен пазар на семена. Биотехнологичните семена и елементи на Монсанто (включително и лицензираните от други компании) отговарят за почти 90% от земята, отдадена за генномодифицирани семена през 2007 г. Днес повече от 80% от земята отдадена за ГМ култури притежава поне един генетичен елемент на толерантност към хербициди. Хербицидите са една трета от световния пазар за пестициди. Семената на Монсанто, резистентни към глифосат (Раундъп Реди) са на върха на биотехнологичната сцена от повече от десетилетие – създавайки почти монопол за Раундъп хербицида на компанията – който в момента е без патент. Раундъп е най-продаваният пестицид в света и е спомогнал за превръщането на Монсанто в петата в света агрохимическа компания.
Концентрираната корпоративна власт вдига цените за фермерите и потребителите. Цената на дребно за Раундъп се е повишила от само 32 долара за галон през декември 2006 г. до 45 долара за галон само година по-късно и до 75 долара за галон през юни 2008 г. – скок от 134% за по-малко от две години. Понеже генните технологии могат да бъдат патентовани, те още повече усилват корпоративната сила – до 2000 г. пет компании за пестициди, включително и Монсанто, контролират 70% от всички патенти за селскостопанска биотехнология. И тази концентрация също повишава цените. Според Кийт Мъд от американска организация за конкурентни пазари (ОКП) „Липсата на конкурентност и иновации на пазара смалява избора на фермерите и позволява на Монсанто да вдига цените“.
На среща през юли 2008 г. от Монсанто обявяват, че планират да вдигнат средните цени за някои от видовете генномодифицирана царевица на компанията с 35%. Фред Стоукс от ОКП описва последствията за фермерите: „Увеличаване на цената със 100 долара е огромно пресушаване на селските райони в Америка. Да кажем, че фермер от Айова, който обработва 1000 акра от скъпите видове царевица през следващата година. Крайната повишена цена е повече от 40 000 долара. И въпреки това няма научна основа, която да оправдае този скок в цените. Как може да позволяваме на компаниите да им се размине за това?“ Това, което се прави с царевицата, се прави и с други генномодифицирани култури. Средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% само за две години – от 2006 г. до 2008 г. – от 32.30 долара до 49.23 долара за един акър.
Патентоването възпрепятства обществените изследвания и не зачита правата на фермерите да запазват и разменят семена. Монсанто отделя годишен бюджет от 10 милиона долара, за да тормози, заплашва, съди и в някои случаи да докарва до фалит американски фермери, набедени за неправилно използване на патентованите семена.
Скорошните повишения в цените заемат място в контекста на глобалната хранителна криза, маркирана от рязка инфлация в цените на храните, което изостря крайните бедност и глад и нарастващото социално напрежение. Световната банка приписва 75% от вината за инфлацията на цената на храните на „биогоривата“, а Монсанто е в центъра на лобито за „биогорива“, и по-точно лобито за царевичен етанол.
Монсанто е обвинена в принос към и в облага от хранителната криза, докато едновременно с това я използва като рекламна платформа за промотиране на ГМ културите като решение на кризата.
През 2008 г. президентът на общото събрание на ООН осъди корпоративните спекулации:
„Основната цел на храната, която е да изхранва хората, е била подчинена на икономически цели на няколко мултинационални корпорации, които монополизират всички аспекти на производството на храна, от семената до дистрибуторските вериги, и те са били основните облагодетелствани от световната криза. Един поглед върху фигурите от 2007 г., когато започна хранителната криза, показва че корпорации като Монсанто и Каргил, които контролират пазара на зърнените култури, имат увеличение в приходите от съответно 45% и 60%.“
ПРОДУКТИ НА МОНСАНТО:
ГЕННО ИНЖЕНЕРЕН ИЗКУСТВЕН ПОДСЛАДИТЕЛ: НУТРАСУИТ (АСПАРТАМ) ВЪВЕДЕНИЕ: КРАТКА ИСТОРИЯ НА АСПАРТАМА
Американската агенция за храните и лекарствата (АДХ) сложи в списъка на разрешените храни генетично инженирания невротоксин - аспартам, популярен още като Нутрасуит. Аспартамът е не само генно инжениран продукт, но също е генетично инжениран химикал/лекарство, продаван като хранителна добавка. Известен също и с Икуъл, Спунфул и други фабрични наименования, аспартамът е бил известен и като алтернатива на захарта срещу надебеляване, и в същото време некарценогенен, за разлика от по-ранно използвания изкуствен подсладител - захарин. В отличие от други токсини, преобладаващи в ежедневния живот, потенциалните рискове от аспартама са много по сериозни с оглед на това, че той е в състава на повече от 6000 продукти на пазара, като: детски витамини, лекарства, диетични напитки и в менюто на почти всеки ресторант. За 1987 г. консумацията на аспартам се оценява на около 8 000 тона. След 1987 г. производителят спря да дава данни за аспартам на АДХ. Този продукт бе разработен от G.D. Searle, който след това бе закупен от Monsanto.
След като пострада, загубвайки за една година $28 млн. и жалбите на 750 жени оплаквайки се, че S.D. Searle e причината за възпалителни заболявания на малкия им таз, S.D.Searle продаде 30 филиала. Monsanto закупи G.D. Searle и тогава създаде компанията НутраСуит като филиал, нямащ нищо общо със G.D. Searle.
Според Бети Мартини от Mission Possible: “Аспартамът е единственият генно инженерен продукт, за които ние имаме чисти доказателства, ясни документи и обстоятелствени случаи, показващи масивни епидемии на човешки заболявания и смърт.” Освен това, той е генетично инжениран хранителен продукт, който понастоящем е ясно етикетиран на пазарите в САЩ. Това е изключение, след като позицията на САЩ е такава, че етикетирането на генно инженерните продукти ще изглежда като “негативно етикетиране,” което пък би било спънка за свободната търговия. Ако даден продукт носи ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО, АДХ - предупреждение: “БОЛНИ ОТ ФЕНИЛКЕТОНУРИЯ: Съдържа фенилаланин” или споменава за фенилкетонурия (ФКУ), то той вероятно съдържа аспартам.
ПАЗАРНИ РАЗРЕШЕНИЯ: ВЪРТЯЩАТА СЕ ВРАТА
През 1980 г. Public Board of Inquiry гласува единодушно да отхвърли употребата на аспартама, докато не бъдат направени допълнителните изследвания за потенциалните въздействия на аспартама, причиняващи туморите на мозъка. През юли 1981 г. с идването на власт на Роналд Рейгън, директорът на АДХ - Артър Хейс с новия състав на съвета, отмени забраната и разреши употребата на Нутрасуит в сухите храни. През 1982 г. фирмата G.D. Searle поиска разрешение за ползването на Нутрасуит и за напитките, и детските витамини. През 1992 г. Нутрасуит подписа споразумение с компаниите Кока кола и Пепси кола с условието компанията Нутрасуит да бъде снабдителят им с аспартам. През същата година АДХ одобри искането на компанията Нутрасуит, аспартамът да се продава в насипна форма. През юни 1996 г. служителя в АДХ д-р Кеслер, без да обяви публично, отмени ограниченията за аспартама и разреши неговата употреба във всички продукти, включително и продукти подлежащи на топлинна обработка. Както беше и примера с друг, генно инженерен продукт на Monsanto - рекомбинантният говежди соматотропен хормон, конфликтите на интереси и неетичното вътрешно лобиране бяха на лице. По долу са дадени някой от най-съществените факти: - Kогато през 1977 г. бе предложено да се внесе обвинителен акт срещу G.D.Searle, главния прокурор на САЩ Самуел Скинър заяви, че е започнал предварителни служебни преговори с юридическата фирма на G.D. Searle, Сидли & Остин. Скинър се оттегли от случая G.D.Searle и помощникът му Уилям Конлон след това бе назначен да извърши Голямото съдебно разследване. По-късно същата година, Скинер се премести на работа в юридическата фирма на G.D.Searle, Сидли & Остин . Неговият помощник Уилям Конлон свика съ-дебните заседатели, но позволи статутът на ограниченията на основание, на обвинения срещу аспартам да загубят давността си. Петнадесет месеца по-късно и той прие работа в същата фирма - Сидли & Остин;
- През 1982 г. беше направена поправка към американския закон Orphan Drug Аcт (закон, който насърчава разработването на лекарства за редки болести), която измени патентния закон на САЩ. Поправката удължи патента само на един продукт - аспартама - с 5 г. 10 м. и 17 д. Поправката беше предложена от D.G.Searle, чрез сенатор Хоуел Хефлин, предложена за гласуване от сенатор Робърт Бърд и придвижена, чрез представителите Хенри Уоксман и Орин Хач. Всичките те са получили материални дарения от представители на фирмата на G.D.Searle или комисията за безалкохолни напитки, преди и след гласуваната поправка;
- Между 1979 г. и 1982 г. четирима служители на АДХ, които са взели участие в процеса на дадените разрешения на аспартама, са преминали през въртящата се врата на АДХ и са започнали работа в индустрията, тясно свързана с изданията на Нутрасуит;
- Накратко след разрешенията, дадени от АДХ за аспартама през 1983 г, комисарят Артър Хейс напусна агенцията заради обвинения за несправяне с работата и беше нает като консултант във фирмата на G.D.Searle, Бърсън Марстелър.
ХЕРБИЦИДО-УСТОЙЧИВИ РАСТЕНИЯ: РАУНДЪП РЕДИ (RR) СОЯ НА МОНСАНТО (ДРУГИ RR РАСТЕНИЯ СА ЗАХАРНО ЦВЕКЛО И ЦАРЕВИЦА)Някои от първите генетично изменени (ГИ) хранителни продукти, които са комерсиализирани, са били пестицидо- и хербицидо-устойчиви растения. Тези растения, включващи Раундъп Реди соя, цвекло и маслодайна ряпица (канола), a така също и Bt-царевицата, картофите и памука са били разработени от транснационални компании (ТНК) като AgrEvo, Novartis, Pioneer и Monsanto. В частност, идеята да се създадат генетично изменени семена и растения, специфично устойчиви на Раундъп, предполага компаниите за семена да притежават същия този най-продаван хербицид.
RR - СОЯ: НАЧАЛОТО НА РАЗБИВАНЕТО НА ВЪЛНАТА НА ГИ РАСТЕНИЯ В ЕВРОПА RR - соята е първият ГИ продукт на Monsanto, който е бил внесен в Европа (1996 г.). Това е направено въпреки искрите на недовоство в Европа срещу генно инженерните храни, включително и недоволството от тоталната липса на разделяне и етикетиране (и поради това липса на възможност за избор на консуматорите). Monsanto и другите ТНК успешно лобираха пред Американското правителство за това да не се разделят ГИ растения от не ГИ такива и да не се осигури подходящо етикетиране, показващо съдържанието на ГИ съставки. Следователно, вносителите не могат да упражняват контрол върху внасяната соя. Monsanto победиха с аргумент, основан на твърдението, че това ще бъде много скъпо и даже е невъзможно да се раздели ГИ от не ГИ соя. Това твърдение е било опровергано от Арчър Даниелс Мидланд и други големи преработватели на зърно през 1999 год. ТНК са убеждавали също, че ГИ храна е “субстанциално еквивалентна” на не ГИ такава (няма реална разлика) и затова няма причина да бъдат сегрегирани растенията.
RR - соята е била генетично инженирана с гени от цветето петуния (petunia) чрез маркерен ген, устойчив на антибиотика ампицилин и специфично устойчив на Раундъп (основно глифосат) - най-продавания хербицид - собственост на Monsanto. Раундъп е широкоспектърен хербицид, което означава, че той унищожава абсолютно всичко с изключение на устойчивата соя. Ето защо, фермерите трябва да закупуват едновременно семената и препарата Раундъп . До 1996 г. сумата от продажбите на Раундъп възлиза на 17% от 8.6 млрд. долара - цялата годишна сума от продажбите на агрохимикали на Monsanto. Само за първите девет месеца на 1996 год. продажбите на агрохимикали са скочили с 21% - 2,5 млрд. долара главно от повишените продажби на Раундъп. През 2000 г. изтече патента на Monsanto за Раундъп.
РАУНДЪП-ОПАСНОСТТА ЗА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ И ОКОЛНАТА СРЕДА По отношение на човешкото здраве през 1993 г.в изследване на университета от Калифорния - Berkeley School of Public Health - се разкрива, че глифосатът е третата, най-често срещана причина за заболяване от хербициди измежду работниците в земеделието и най-честата причина за заболяване между работещите по поддържане на откритите площи в Калифорния. Доктор Марк Лапе от Центъра за етика и токсини (САЩ) е публикувал показен преглед - изследване в Journal of Medicinal Food отбелязвайки, че RR - соята на Monsanto съдържа 12-14% по-малко от благотворните фитоестрогени (те осигуряват естествената защита на човека срещу рак, сърдечни заболявания и остеопороза) отколкото обикновената соя и затова е по-малко здравословна.
Университетът от Аделаида (Австралия) открива, че дезинфекционното средство, използвано като “инертна” съставна част в глифосата, спира дишането на поповата лъжичка. В програмите за околна среда на Световната здравна организация (СЗО) и на Международната организация на труда са отбелязали, че глифосатът e опасен за рибите и жабите. Департаментът на САЩ за човешко здраве и услуги открива, че глифосатът се отразява на репродукцията на малките животни като намалява съдържанието на спермата и повишава нивото на естрогенa в кръвта на плъховете. Друго изследване е установило, че глифосатът се отразява на растежа и дълготрайността на живот на земния червей и че e токсичeн спрямо гъбичките mycorrhiza fungi, които помагат на растенията да усвояват хранителните вещества от почвата. Гринпийс - Германия проведе тест, който показа, че млякото от крави, хранени с RR - соя има със 7.5% по-високо съдържание на мазнини, което всъщност е резултат несубстанциално еквивалентен на този от нормалната соя. Царската пеперуда е също сериозно заплашена от RR - соята и царевицата. Раундъп унищожава плевелите, от които пеперудите са зависими както растенията - домакини за гъсениците им.
ПРЕТЕНЦИИТЕ НА МОНСАНТО
“RR -соята и другите такива растения спомагат за опазването на околната среда.”
Monsanto претендира, че ГИ хербицидо-устойчиви растения ще намалят употребата на хербициди в стопанствата. Няма истина в това твърдение, а в действителност ще се случи точно обратното. Глифосатът бързо намалява в околната среда и затова фермерите, отглеждащи RR - растения биха се изкушавали да го използват все повече и повече убедени, че техните растения не ще бъдат повредени. Нещо повече, след като Раундъп бива пръскан директно върху растенията, това ще въздейства и на растенията в съседство чрез кръстосване на полени, чрез вятъра, водата и микробите. Това би могло да подтикне други фермери също да използват RR - продукти, за да защитят техните растения от унищожението им и по този начин да повишат цялостното използване на глифосат в земеделието. Изследване на American Cyanamid (собственост на American Home Products и откривател на глифосата) показва, че RR - соята може да се нуждае от много големи количества глифосат, за да достигне подобно ниво на контрол върху плевелите. Освен това уважаваният учен д-р Чарлз Бенбрук и Американският департамент по земеделието са открили, че фермерите, отглеждащи RR - соя, са изисквали повече хербициди отколкото фермерите, занимаващи се с обикновено земеделие.
Лъжливата реклама на Monsanto, че нейните продукти са безопасни е вече минало след като веднъж се бе появила като заглавие в Ню Йорк и Главният прокурор на САЩ постанови, че компанията не би могла да ползва повече термините “биоразградими” и “приятелски за околната среда” в техните реклами, тъй като те препоръчват продукти, създадени на основата на глифосат (включително RR). Monsanto трябваше да плати $50 000 в съда.
По-високи добиви с генетично инженираните растения.
Monsanto претендира, че RR - соята дава по-високи добиви. Toва твърдение е oпровергано от изследване на Университета в Уискънсин (САЩ), който разкрива, че от 21 опитни полета през 1998 г. 17 са показали забележимо по-ниски добиви на RR - соя в сравнение с обикновените култури. Нещо повече, компанията, подсигуряваща Monsanto с най-важната съставка в Раундъп през миналата година - American Cyanamid, разпространи информация за лошите агрономичски качества на RR - соята в множество опити и информира фермерите, че отглеждането на такава соя води до съществено намаляване на печалбите им.
Кръстосването с полени е възможно само на малки разстояния.
Кръстосването на полени, обмяната на полени между растенията от едно и също семейство или сродните диви растения представлява истинска заплаха за биоразнообразието и прехраната на органичните фермери. Ясно се подчертава, че почти всяко фермерско поле е потенциално заплашено от риска за генетично замърсяване. Научно изследване във Великобритания през 1999 г. доказа, че пчели биха могли да разпространят ГИ заразен полен на разстояние до 4 км. / много повече отколкото изследователите са предполагали до този момент /.Това e предизвикало OECD да препоръча 1 км. буферна зона между ГИ и не ГИ растения, противно на препоръчаните 2 м. от Monsanto. Даже е било открито значително въздействие на RR - соята върху живота на растения, отдалечени на 800 м. RR - захарно цвекло би могло да замърси чрез кръстосване на полени диво цвекло, спанак и др. растения от семейството на Chenopodiaceae и да застраши пазара на някои органични продукти. Докато някои означения за органично съдържание разрешават 1-2% змърсяване с агрохимикали, то означените свободни от ГИ продукти изискват 0 % замърсяване за добиване на съответния за това сертификат.
RR - растенията очевидно излагат на опасност околната среда и здравето на човека по различни начини: чрез кръстосването на полени; чрез широко разпространеното излагане на опасни хербициди (както вследствие на приложението им, така и вследствие на поглъщането им в храносмилателната система на човека); повишаването на устойчивостта на антибиотици сред населението; третирането на органичните и неорганичните ферми по един и същ начин; увековечаването на неустойчивото и химически интензивното индустриално земеделие. Фактът, че соята е съставка, представена почти навсякъде, главно в преработваните храни, както и като допълнение, това, че понастоящем е главен пазарен продукт в много области в света (успоредно с царевицата), драматично увеличава опасностите.
- Wytze de Lange, Greenpeace, ISAAA
ГИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ: Bt - ПАМУК, ЦАРЕВИЦА И КАРТОФИBacillus thuringiensis CrylA (b) Delta-Endotoxin (Bt) е естествено срещан почвен бактерий, утвърден като природен инсектицид, употребяван в органичното земеделие. ТНК като Monsanto, Pioneer и Novartis са създали ГИ картофи, памук и царевица, за да обединят пестицидите си със семената си в пакет под известното име “New Leaf Superior”-картофи и “Bollgard”-памук. За разлика от традиционното и прекъснато приложение при другите пестициди, Bt - пестицидът се произвежда във всяка клетка на семето и затова присъства от начало до край при израстването на растенията и консумацията им от хората. Bt - продуктите са били винаги отнасяни към противоречия, безспорно свързани с трансфера на антибиотична устойчивост, трансфера на Bt-устойчивост и загрижеността за човешкото здраве.
НЕДОСТАТЪЧНО ТЕСТВАНЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ
Американската агенция за опазване на околната среда допусна консумацията на Bt - царевица от хора без да са извършени достатъчно изследвания на различни нива. Bt-царевицата за хранителния тест чрез приемане през устата не беше направен с използване на Bt-царевица, а с Bt-токсин, произведен от Е-коли- бактерия. Опитът бе проведен с плъхове, а не с хора.
Bt-царевицата трябваше да бъде тествана отделно. Даже ако Bt-царевицата се окажеше нетоксична за хората, от това не следва, че тя е безопасна храна. Тестовете бяха предвидени, за да служат като мярка за токсичност и затова не бяха изследвани други въздействия върху човека. Научното изследване проведено в Холандия през 1999 г. ни внушава, че пренасянето на резистентност през стените на червата е възможно. Това означава, че консумирането на Bt-царевица, която съдържа маркерни гени за антибиотична резистентност, би могло да доведе до трансфер на устойчивост в консумиращите я животни или хора.
ВЪЗМОЖНИ ОПАСНОСТИ ЗА ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ
Възможно е да се случат непредвидими последствия за околната среда и здравето на хората от изпитваните и отглеждани растения в допълнение към възможността за разпространение на Bt - устойчивост към други видове и диви сродни такива.
Д-р Арпад Пущай (Великобритания) - световен експерт по лецитина - вече доказа, че трансгенните картофи, модифицирани с лецитин от кокиче и мозаечен вирус от цветно зеле, са променили нивата на протеините, нишестето и разтворимите захари в тях. Панкреасът, тестисите и малките черва на плъховете, хранени с такива картофи, са били значително засегнати: дебелината на стомашната лигавица е променена, както и дебелото черво; бяха открити различия в тъканите и масата на органите - при тестисите, мозъка, далака и панкреаса; продукцията на лимфоцити бе занижена; бе забавена и абсорбцията на хранителни вещества в малките черва, както и растежът им.
Тези факти станаха очевидни само след 10 дни. Въпреки че изследването на д-р Пущай е предварително, то показа, че някои ГИ растения не са безопасни за консумация от животните, осoбено съчетани със страха от антибиотична устойчивост, алергии и натравяния и затова вещественото и стриктно тестване трябва да бъде извършено ПРЕДИ ГИ растения да бъдат комерсиализирани. Много важно е, че така изведнъж и пред всички се сгромоляса идеята за “вещественета еднаквост” и то откъм нейния връх. За съжаление, огромният натиск, който бе оказан върху работодателя на д-р Пущай Rowett Institut (който има договор с Monsanto), доведе до отказ от неговото изследване. Не допусна по законен начин изказването му по темата и доведе до евнтуалното му уволнение. Законните действия на д-р Пущай направиха невъзможен неговия достъп до резултатите както и продължаването на по-нататъшното изследване.
КРАТКОТРАЙНАТА “ПОЛЕЗНОСТ”- НА КАКВА ЦЕНА?
През последните две години американското правителство и ТНК са допуснали, че е било възможно инсектите бързо да изградят устойчивост към Bt-токсина. Затова само органичните пестициди, утвърдени за употреба от органичните фермери, понастоящем са потенциално застрашени от загуба на тяхната полезност. Американската агенция за опазване на околната среда (ААООС) и ТНК са били притиснати да работят извън схемата “безопасни убежища” за инсектите в Bt-растенията така, че не всички те да бъдат засегнати. Тази схема е била смятана за необходима, таке че някои инсекти да оцеляват и да се кръстосват с изградащите резистентност. Работата извън тази схема доведе до това, че тази технология може да бъде използвана още една или две години преди да стане изцяло безполезна не само за органичните фермери, но и за всички останали фермери.
УВЕЛИЧАВАНЕ НА УПОТРЕБАТА НА ИНСЕКТИЦИДИ И ВРЕДАТА ЗА ВИДОВЕТЕ,ЗА КОИТО ТЕ НЕ СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ
Bt-растенията убиват не само инсектите за които са предназначени, като например Колорадския бръмбар, Американския червей по памучните семена, Европейския стъблопробивач, но и полезни инсекти като например калинката Изследване на Cornell University (САЩ) през 1999 г. показа, че Bt - царевицата на Monsanto поразява Царската пеперуда. В Индия Aмериканският червей по памука има 28 естествени неприятели в памучните полета. Природата е осигурила достатъчно защита за памука посредством изобилие от видове инсекти, срещани в памучното поле. Трагедията е, че тези видове инсекти са първите които загиват, когато се използват пестициди. Oтнемането на естествените видове прави Американския червей по памука по-силен в растителното поле. И когато пестицидите започват да разрушават природното равновесие, много от малко известните вредители по памука като Бялата муха също се очертават като главни вредители.
Данни, представени на американската агенция за опазване на околната среда през април 1999 г. от американския национален съюз на отглеждащите царевица и биотехнологичните компании (включително Monsanto и Novartis) показа, че частта на американските царевични растения, третирани срещу европейския царевичен стъблопробивач се е ПОВИШИЛА до 45% през първите две години (1996 и 1997 г.) от използването на ГИ и Bt-варианти (за 1998 няма данни). Това противоречи на един от главните аргументи за продажба на ГИ растения, т.е. намаляване употребата на пестициди.
Bt - ПАМУК
През 1998 г. 46% от американския памук беше генетично изменен. Bt - памукът често се преработва в мазнина, която се използва за храна на животните и постъпва в хранителната верига на хората чрез млякото и месото. Американските фермери понастоящем са дали по съд Monsanto за бедна на Bt-памук реколта. Унищожени са били само червейчетата по памука.
Monsanto претендира, че фермерите не са обучени и са ползвали техните продукти неправилно, опитвали са се да отглеждат памук в неподходящ климатичен район.
България корпоративна площадка на Европа за ГИ храни и земеделие.
РЕКОМБИНАНТЕН ГОВЕЖДИ РАСТЕЖЕН ХОРМОН (РГРР - rBGH)Рекомбинантният говежди растежен хормон (РГРР) или известен още като говежди соматотропин (ГС), а на пазара известен като Posilac е генетично инженерен хормон произведен от Monsanto (САЩ). Хормонът е създаден чрез вземане на генетичен код за ГС и имплантиране в Е Коли - бактерия и след това генетичен материал от крава е рекомбиниран с генетичен материал от бактерията. Като ефект е създадена нова форма бактерия, която произвежда хормони евтино и в изобилие. ГС е само един от няколкото хормони на растежа, инжектиран в мандрите и стадата едър добитък в САЩ.
Фермерите използват ГС защото, имитирайки хормони отделяни по време на бременността, той може да доведе до 30% увеличение на добива на мляко през периода на лактация. Докато търговският интерес за повишаване добива на мляко в млечната промишленост е ясен, то има доказателства, че ГС е обект на подозрение по отношение на здравето, околната среда и морала. Тези доказателства са били дотам силни, че употребата му е била забранена в страните от ЕС. По света този хормон е разрешен за употреба само в САЩ, където разрешителното за ползването му твърди, че той е безопасен. По този начин САЩ обвиняват ЕС за внушителни търговски бариери, поради забраната на хормона.
ПОВИШЕНИ ДОБИВИ ПРИ ПО-НИСКА ЦЕНА?
Под въпрос е предпоставката за необходимостта от по-високи добиви в млечната индустрия, след като вече има огромни излишъци. Индустрията (на първо място Monsanto) твърдят, че ГС ще доведе до по-ниска цена, защото добивите от стадата ще се повишат с 30%. Цената на млякото в САЩ всъщност се е повишила след разрешението за употребата на ГС. Млечната индустрия успешно лобира пред правителството на САЩ за одобрението на ГС и едновременно за премахване на фиксираната цена на млякото, за да може да я повиши. Цената на млякото няма да спадне не само защото правителството на САЩ намалява данъците на компании като Monsanto, за да развиват тези отрови в нашето снабдяване с храна, но също субсидират и двете - и цената на млякото и, чрез Федералната си хранителна програма -субсидиите за изхранване на млечния добитък. Затова, с повишаване на продукцията на мляко и неговата цена, приходите на фермерите се повишиха, но главно защото правителството ги субсидира.
Нивото на говеждия соматотропин в третираните крави нараства по-бързо и затова кравите трябва да консумират повече храна, за да произведат 30% повече мляко. Допълнителната цена за повечето храна се компенсира, чрез осигуряване на животиски останки в храната на животните, т.е. преминаване от тревоядни към месоядни животни, което води до сериозни рискове за здравето на хората (виж отдолу). Тази практика е свързана сега с “Мad Cow Disease” (“Луда крава”) и нов вариант на човешка версия, Creutzfeld-Jacob Disease (CJD) и така допълнителен здравен риск, на всичко отгоре на тези вече директно свързани с употребата на ГС. Рискът от болестта “Луда крава” и CJD държеше Великобританското говеждо месо изолирано от пазарите на ЕС от 1997 г. до 1999 г. Известни са в последно време, такива заболявания на говеда и в други страни на ЕС.
ЗАПЛАХА ЗА ЖИВОТИНСКОТО БЛАГОДЕНСТВИЕ
Страничните ефекти на ГС у кравите (както заявява Monsanto), включват - подпухване, разстройство, болести на коленете и стъпалата, хранителни разстройства, различни видове трески, намалено ниво на хемоглобина в кръвта, овариални кисти, маточна патология, намалена честота на забременяванията, по-малки телета и мастити - инфекции на виметата, които могат да рефлектират във видимо ненормално мляко.Третирането на маститните възпаления може да доведе до присъствие в млякото на антибиотици, вероятно увеличаващи разпространението на антибиотичната резистентност у бактериите, което утежнява лечението на причинени от такива бактирии заболявания при хората. На 14 януари 1999 г. Health Canada (Канадската агенция за защита на здравето) обяви, че те не биха одобрили ГС за продажба в Канада. Изявлението гласеше: “Той (ГС) представлява неприемлива заплаха за безопасността на млечните крави.” И докато Агенцията за храните и лекарствата (АДХ) на САЩ докладваше за липса на биологични ефекти, канад-ските учени откриха няколко различни заболявания на рак, включително на дебелите черва и простатата, като резултат от употребата на ГС.
ЗАГРИЖЕНОСТ ЗА ЗДРАВЕТО НА ОБЩЕСТВОТО
Monsanto създаде една особена аминокиселина (заменяща lysine на позиция#144 с epsilon-N-acettylysine) в ГС , без да е информирала за това АДХ. Когато само една аминокиселина в хормона или протеина се различава от нормалният генетичен код, може да доведе до ужасни последици. Сърповидноклетъчната анемия е само един пример за това. Друг пример е Алцхаймеровата болест, където смяната на една аминокиселина - рhenylalanine, се явява като база за едно заболяване. ГС е неподходящо направено изследване и продукт водещ до грешка в генната транскрипция. Тази грешка, излезе наяве дълго време след всички изследвания на ГС и е била представена, и докладвана на АХЛ.
До 52 остатъчни антибиотика (от малкото тествани) алергени, кръв и фетусни съставки са открити в млякото заедно с човешки и животински растежни хормони. От 59 био-активни хормони открити в млякото, вероятно най-лошия е IGF- 1, инсулино-подобен растежен фактор, който е идентичен за кравите и хората. IGF - 1 е бил свързван с рака на гърдата и на стомаха, а така също понастоящем се счита за ключов фактор за растежа и репродукцията на ВСЕКИ човешки рак. Инжектираните крави с ГС имат повишено количество на IGF - 1 в тяхното мляко, създавайки до два пъти повече IGF - 1 в една чаша. По-голямото му количество в нашите тела може да бъде считано като т.н. “клетъчно гориво” за рака.
В САЩ за 1сс от краве мляко на пазара е позволено да съдържа до 750 000 гнойни клетки и 20 000 живи бактерии. Въпреки това, 1 чаена лъжица от ГС-млякото (4.93сс) съдържа 3 696 691 гнойни клетки и 60 000 бактерии. От 10 паунда мляко се получава 1 паунд сирене. От 21 паунда мляко се получава 1 паунд масло. Така, че всяка една филиика серене от ГС-третирано мляко, съдържа 20 пъти повече от този растежен фактор и всяко парче масло го съдържа 42 пъти повече, отколкото една чаша с мляко. Пастьоризацията не унищожава IGF -1. Ако този процес бе наистина ефективен, то той не би трябвало да се повтаря няколкократно, докато млякото достигне до консуматорите.
ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ ФЕРМЕРИТЕ
Широко разпространената употреба на ГС вероятно ще доведе до ускореното загиване на малките млечни ферми, тъй като само големите ферми могат да си позволят да направят по-големи дългове и съответно да осигурят допълнително по-скъпа храна, високо-технологична система на хранене и необходимите допълнителни ветеринарни грижи.
Обратно на твърденията на Monsanto и АДХ, повишаването на приходите за фермерите е малко вероятно, защото ГС не благоприятствува този тип животновъдство. 500 американски фермери са докладвали, че 9 500 животни заболели от мастит. Това е последица от повишаването на броя на гнойните бактерии в млякото. Много животни е трябвало да бъдат унищожени.
“ВЪРТЯЩАТА СЕ ВРАТА” И ПРОЦЕСЪТ НА ОДОБРЕНИЕ НА ПРОДУКТИТЕ - НАЧИН ЗА УКРИВАНЕ РАЗЦЕПЛЕНИЕТО В НАУКАТА?
Такъв беше случая с одобрението на друг продукт на Monsanto, aspartame. Въртящата се врата между правителството и бизнеса по време на отдаването на пазарното разрешение, беше очевидно ясна. През пролетта на 1999 г., америкаският център за хранителна безопасност подаде молба, хормонът на Monsanto да бъде изтеглен от пазара. В същото време, двама сенатори от щата Вермонт помолиха здравния секретар да преразгледа съмнителния процес, който е довел до сегашното разрешение на ГС.
Източник: Robert Cohen, Samuel S. Epstein, M. D.
http://www.organicconsumers.org/monlink.cfm
http://monsantosucks.com
http://zazemiata.org/gmo/
http://baidalai.org/?p=409
http://ecosw.dir.bg/kniga/
http://lifeaftercapitalism.info/multimedia/42-video/106-the-world-according-to-monsanto |
